|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отдавна ли си, моме ле, калугерица?
- Не съм отдавна, байно ле, ни отскоро -
девет години, байно ле, с тая десет.
- За кого носиш, моме ле, таз равна снага?
За кого носиш, моме ле, бялото си лице?
- Нося ги, нося, байно ле, за черната земя.
- Черната земя, моме ле, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито пък се радва.
Я дай ги мене, моме ле, "сполай" да ти кажа,
"сполай" да ти кажа, да ти се радвам.
Самоков (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|