|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отдавна ли се, моме, покалугери?
- Не съм отдавна, байно ле,
три години става, четвърта иде.
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
- Нося я, байно ле, за черна земя!
- Черната земя, момне ле, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, момне ле, нито се радва.
Я я дай на мене, момне ле, "сполай" ще кажа,
"сполай" ще кажа, хем ще й се радвам!...
- За кого носиш, момне ле, туй бяло лице?
- Нося го, байно ле, за черна земя!
- Черната земя, момне ле, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито се радва.
Я го дай на мене, момне ле,
"сполай" ще кажа и аз ще му се радвам!...
Пчелник, Варненско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|