|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Ми скоро ли се, момне ле, покалугери?
Не е отскоро, байно ле, нито й отдавна,
сега са цели, байно ле, девекь години,
девекь години, байно ле, и половина.
- За когук го имаш, момне ле, това бяло лице?
- Имам го, имам, байно ле, за църната земя!
- Църната земя, момне ле, "сполай" не дума,
дай го на мене, момне ле, "сполай" да ти кажа!
- За когук ги имаш, момне ле, тез църни очи?
- Имам ги, имам, байно ле, за църната земя!
- Църната земя, момне ле, "сполай" не дума,
дай го на мене, момне ле, "сполай" да ти кажа!
- За когук ги имаш, момне ле, тез вити вежди?
Имам ги, имам, байно ле, за църната земя!
- Църната земя, момне ле, "сполай" не дума,
дай го на мене, момне ле, "сполай" да ти кажа!
Малко Търново (СбНУ 6/1891 с. 26, № 14 - "Млада калугерица").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|