* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- Все кога дойда, Надке, ма, във ваше село,
във ваше село, Надке, у вас на госте,
все теб заварвам, че болна лежиш,
че болна лежиш, глава не вдигаш,
глава не вдигаш, само очи меташ.
Дали е болест, болест от Бога,
или е болест, севда ерегенска?
Надка на Гьорги продума:
- Болна съм, либе, болна съм,
че си челяд нямам, от сърце рожба!
Гьорги на Надка продума:
- Кажи ми, Надке, кажи ми,
от отдавна ли си калугерица?
Надка на Гьорги продума:
- Не съм от отдавна, Гьорге ле,
не съм от отдавна, нито пък от скоро -
три години стана, четвърта карам,
откак съм се млада, млада почернила.
Гьорги на Надка продума:
- Я хайде с мен, на пазар да идем,
на пазар да идем, там ще си купим,
там ще си купим чедо от злато,
чедо от злато, люлка от сребро!
Надка на Гьорги продума:
- Мълчи, Гьорги, не думай -
чедо от злато, никогаш не дума,
люлка от сребро, тя се не люлее!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018