* * *

Отдавна ли си, момне ле, калугерица?

- Отдавна ли си, момне ле,
калугерица, момне ле,
отдавна ли си.
- Не е отдавна, байно льо,
нито от скоро.
До снощи вечер, байно льо,
три годин стана, байно льо,
три годин стана.
От отзарана, байно льо,
четвърта карам.
- За кого носиш, момне ле,
тез черни очи, момне ле,
тез черни очи.
Нося ги, байньо льо,
за черна земя, байно льо,
за черна земя.
- Черната земя, момне ле,
"сполай" не казва, момне ле,
ни "Бог да прости!".
Дай ги на мене, момне ле,
"сполай" ще кажа, момне ле,
ще им се радвам.
- За кого носиш, момне ле,
таз тънка снага, момне ле,
таз тънка снага.
- Нося я, байньо льо,
за черна земя, байно льо,
за черна земя.
- Черната земя, момне ле,
"сполай" не казва, момне ле,
ни Бог да прости.
Дай я на мене, момне ле,
"сполай" ще кажа, момне ле,
ще й се радвам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018