|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
Отдавна ли си, момне ле, калугерица,
отдавна ли си, или отскоро?
- Не сом отдавна, байну ле, нито отскоро -
три години стана, четвърта кара,
откак са ази млада почерних,
млада почерних, покалугерих.
- За кого вардиш, момне ле, тьонкана снажка,
тьонкана снажка, белото лице,
белото лице, черните очи?
- Вардем ги, вардем, байну ле, за зло и добро,
за зло и добро, за черна земя...
- Черната земя, момне ле, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито пък радва.
Дай я на мене тьонката снажка,
тьонката снажка с белото лице,
с белото лице, с черните очи,
"сполай" да каже и да се радвам!
Черната земя "сполай" не казва...
Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР 1973, № 432 - "Черната
земя "сполай" не казва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|