|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отколе ли си, момне ле, калугерчица,
отколе ли си, или отскоро?
- Не съм отколе, байо ле, нито отскоро -
от три години, четвърта карам,
аткак се ази млада почерних,
млада почерних, млада погубих!
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снажка,
таз тънка снажка, туй бело лице,
туй бело лице, тез черни очи?
- Носям ги, носям, байо ле, за черна земя!
- Чернана земя, момне ле, "сполай" не казва,
"сполай" не казва, нито се радва!
Дай ги на мене, "сполай" да казвам,
"сполай" да казвам и да се радвам!
неуточнено; зап. Г. Вулжев (Русков 1995, № 150 - "Черната
земя сполай не казва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|