|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отдавна ли си, момне ле моя, калугерица?
- Не съм отдавна, байно льо, байо, ни съм отскоро,
не съм отдавна - девет годинки...
- Ах, като стоиш, момне ле моя, девет годинки,
девет годинки на тоз манастир,
дошло ми й наум да те попитам...
- Питай ме, питай, байно льо, байо, да ти обадя...
- За кого носиш, момне ле моя, таз тънка снага?
- Нося я, нося, байно льо, байо, за черната земя...
- Черната земя, момне ле моя, спомен не чини;
ах, я ми я дай, да те помена!...
За кого носиш тез черни очи?
- Нося ги, нося, байно льо, байо, за черна земя...
- Черната земя, момне ле моя, спомен не чини;
ах, я ми ги дай, да те помена!...
За кого носиш туй бяло лице?
- Нося го, нося, байно льо, байо, за черната земя...
- Черната земя, момне ле моя, спомен не чини;
ах, я ми го дай, да те помена!...
- Аз бях менена, байно льо, байо, за първо либе,
та се помина във черна земя -
как да те вярвам, да ти пристана?!...
неуточнено, Северна България (СбНУ 26/1912, № 323).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|