|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отдавна ли си, момне ле, калугерица?
- Отдавна ли си, моме ле, калугерица?
- Ни съм отдавна, ни съм отскоро -
това е лето, лето десето.
- За кого чуваш, моме ле, тая руса коса?
- Чувам я, чувам, за черната земя.
- Черната земя, моме ле, "сполай" не казва,
дай я на мене "сполай" да кажа.
За кого чуваш, моме ле, тая равна снага?
- Чувам я, чувам, за черна земя.
- Черната земя, моме ле, "сполай" не казва,
дай я на мене "сполай" да кажа.
За кого чуваш, моме ле, белото лице?
- Чувам го, чувам, за черна земя.
- Черната земя, моме ле, "сполай" не казва,
дай я на мене, "сполай" да кажа.
- За кого чуваш, моме ле, черните очи?
- Чувам ги, чувам, за черна земя.
- Черната земя, моме ле, "сполай" не казва,
дай я на мене, "сполай" да кажа.
Белово, Пазарджишко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|