|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсла ми е тънка топола
сред Бяло море, на дребен пясък,
а под топола, златна трапеза,
яде и пие Кара-Никола -
печено агне и руйно вино.
Диван му седи Цана робиня,
диван му седи, вино налива,
с бистри го сълзи Цана долива
и се пази да я не зърне Кара-Никола.
От къде я съзря Кара-Никола,
той си на Цана тихом говори:
- Я мълчи, Цане, не плачи, джанъм,
нали знаеш, Цане, нали помниш,
когато бяха гладни години,
че майка ти те зароби, Цане,
за ока жито, за крина мисир.
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|