* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирето й било девет години,
на десетата - мирна година,
във десетата се помирили.
Роби ги роби Михал войвода;
че пороби сестра си Станчица,
Станчица за вярна стопанчица.
Ах, че няма кой да му бави,
кой да му бави мъжкото дете,
кой да го бави, кой да го люлей...
Че си пороби Виша гъркиня,
Виша гъркиня, стара робиня;
пороби я дете да му бави,
дете да му бави, да го люлей.
Над всеки чадър дребен дъжд иде,
на Михалюва кървав дъжд иде!
Ах, че чуди се Михал войвода,
че чуди се Михал, че мае се,
какво й туй чудо, таз поразия -
дали й съгрешил тежко пред Бога,
дето пороби толкоз робини?!
Михал си има до два чадъра;
я под едина - Михал войвода,
я под другия - стара робиня,
стара робиня с мъжкото дете.
Че седнала е да го приспива,
високо плаче и го приспива,
ясно заплака: - Нанни ми нанни,
нанни ми, нанни, синово дете,
синово дете, дъщериново!
Отде я зачул Михал войвода,
отговаря й Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
че отде ти е синово дете,
синово дете, дъщериново?!
Отговаряше стара робиня:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
ще ти обадя, Михал войвода,
че отде ми е синово дете,
синово дете и дъщериново,
ама ще ми главата отрежеш,
ще ми извадиш слепите очи!
Отговаряше Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
аз няма нищо да ти кажа;
ако посегна да ти отрежа,
да ти отрежа русата глава,
да ми се хване, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
да ми се хване лявата ръка,
лявата ръка и левия крак;
ако посегна, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
ако посегна да ти извадя,
да ти извадя слепите очи,
да ми се хване дясната ръка,
дясната ръка и десния крак!
Отговаряше стара робиня,
стара робиня, Виша гъркиня:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
знаеш ли, джанъм, помниш ли,
кога се размири Влашка земя,
Влашката земя и Богданската,
размирето беше девет години,
на десета - мирна година,
на десетата се помириха;
не се познават баща със сина,
не се познават дъщеря със баща,
не се познават дъщеря с майка,
не се познават майка със сина,
не се познават сестра със брата!
Че си пороби Михал войвода,
че пороби сестра си Станчица,
Станчица за вярна стопанка.
Че си пороби Михал войвода,
че си пороби стара си майка,
стара си майка за стара робиня,
че да ти бави мъжкото дете,
че да го бави, че да го люлей!
На всеки чадър дребен дъжд иде,
на твоя чадър кървав дъжд иде -
тежко си ти на Бога съгрешил!
Че се разсърди Михал войвода,
че си посегна да й отреже,
да й отреже русата глава -
че му се хвана лявата ръка,
лявата ръка и левия крак!
Че си посегна Михал войвода,
че си посегна да й извади,
да й извади слепите очи -
че му се хвана дясната ръка,
дясната ръка и десния крак!
Отговаряше Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара майчице,
я да ме простиш, стара майчице,
сега познавам, че ми си майка,
и Станчица, че ми й мила сестра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016