* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Имала майка Янко и Яна
и тия му и турци плениле.
Яна е однеле кье слънце грее,
Янка го однеле къде зайдует.
Що ми стояле девет године,
кога ми дойде денум Великден,
па си отишли во лепа църква,
во лепа църква на причестница.
Коа се видоха Янко и Яна.
се засакаа и си се зеле.
Що ми стоале седум године,
никакво чедо Господ им не даде.
На осма година Господ им стигна,
Господ им стигна мъжконо чедо.
Па си говори Яна хубава:
- Ей, гиди, Янко, мой стопанино!
Мие стигнавме мъжконо чедо.
Ти да си пойдеш нова чаршия,
да си увземеш една служинка,
да ми го люлят мъжконо дете.
Той я послуша, пак см отиде,
та си отиде ф нова чаршия.
Кога си найде една служинка,
тая му била стара майчица.
Кога си дошла стара служинка,
си го люляла мъжконо дете,
си го люляла и песня му пеет:
- Люляй ми, люляй, мъжконо дете!
Майка имаше Янко и Яна
и тия ми и турци плениха;
Яна е однеле кье слънце грее,
Янка го однеле къде зайдует...
Та я заслушала хубава Яна:
- А мори, майке, моя стара майке!
Да ми е пойдовме во лепа църква,
па се видовме и се засакавме.
Седум године чедо не стигнав,
сега го стигнав мъжконо дете.
Ка се фатиле майка и кьерка,
се загърлиле и таке умреле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016