|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми дърво високо
разклони клони до черна земя,
залови сянка, сянка дебела
и под сянката златна трапеза,
и на трапеза девет делия,
девет делия - Стана робиня.
Станка си вино, вино налива,
па си не пълне чаша със вино
еми е пълне със дребни сълзи.
Михал на Станка тихо говори:
- Защо ми плачеш, Станке робиньо,
чева не съм те зорлем заробил,
зорле заробил, силом поимал,
еми си, Станке, майка ми даде
за крина жито, крина жълтици,
през тези, Станке гладни години,
да си изхрани дребни дечица,
дребни дечица, ситни сираци.
Станка Михалу тихо отговаря:
- Аз не плача, че съм робиня,
еми си плача, че ми се жени,
че ми се жени, първо либе,
па мене канят шафер да ида,
шафер да ида, сватба да правя.
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана с мотива "Кум
на либето си".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|