|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло дърво високо
накрай Дунав във пясъка,
побило клоне дебели,
разстлало шума зелена,
хвърлило сянка дебела,
до Бяло море, до Черно.
Под сянката си седеше,
седеше Михал войвода,
печено агне ядеше,
тънка Тодора стоеше,
червено вино даваше,
дребни си сълзи ронеше
и се Михалу молеше:
- Пусни ме, бае Михале,
пусни ме ази да с' ида -
такю ще да ти удаде
девет катъря с имане! -
Михал Тодорки думаше:
- Аз тебе не ще да пусна!
Девет години ка стана,
ка ходя азе за тебе,
доде та азе улових,
ами ще да те заведа,
отвъд през Дунав у Влашко,
бяла кокона да станеш!
Па я отвъде преведе
отвъд през Дунав във Влашко,
па си е у тях заведе,
бяла кокона станала.
Угърчин, Ловешко (НПЛов., с. 375 - "Мома пленница на войвода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|