|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Пиле пищи поди ведро небо:
- Чуеш, Боже, - каже, - разбираш ли, роде,
брат си сестру за любе узима,
и добише они това мужко дете.
При ньи седи своя стара макя,
и си седи, та си дете люля,
дете люля, дробни сълзи рони;
пай орати своя стара макя:
- Нуни, нуни, бабино унуче,
и от сина, и от свою черку!
Понесоше дете да си кръсте,
отдалек се църкви затворише...
Върнуше се назад на трагове,
улезоше у ладне одае.
Па си седи своя стара макя,
и си седи дете да си люля,
и га люля, па си дробни сълзи рони.
Опази ю своят мили синък,
пай орати: - Бога тебе, моя стара мале,
дете люляш, дробни сълзи рониш?
Отврача му своя стара макя:
- Бога тебе, мой мили сине,
та къко чу сълзи да не роним,
дете люлям и от сина, и от свою милу черку!
Понесомо дете да кръстимо,
църкви су се отдалеко затворили!
Да къко чу сълзи да не роним -
не могомо дете да кръстимо!...
Трън (Господинов, Д. Ив. Трънчаните и трънският говор. - ИССФ
4/1921, с. 195, № 8); непълна; трансформирана; трагове - според записвача не се
среща в живата реч, където се употребява "путища".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|