* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Израсло дърво високо
край море, край Черно море;
върше вършило до небе,
клони клонило през море,
и по шума му мангарит,
и под дървото седеше
Михало, влашки чокоин.
Вида му диван стоеше,
със чаша вино служеше -
чашата с вино налива,
но я със сълзи долива.
Михало Вида съгледа,
та па си Види думаше:
- Видо ле, бела гъркиньо,
що вино служиш и плачеш,
чашата с вино не пълниш,
но я със сълзи доливаш?
Не плачи, Видо, не жали,
силом те не съм увзело,
но те майка ти продаде
за крина жито петстотин,
крина кукуруз шестотин.
Че доде гладна година,
гладна бе, Видо, жадна бе;
аз имах много зехере -
на сиромахци харизвах,
на орачите заемах,
на чорбаджии продавах -
окица жълта жълтица...
Видо ле, бела гъркино,
я хайде, Видо, да идем
у майчини ти на гости,
на гости и на отвратки,
че не сме, Видо, ходили,
откакто сме се женили.
Да кажеш, Видо, майци си
дали си гладна и жадна,
или си гола и боса,
каквото у вас ходеше;
обади, Видо, майци си,
че ми си сега болярка,
болярка и чорбаджийка!
Па я Михало заведе
у майчини й на гости,
на гости и на отвратки.
Кога нататък минаха,
вишни-череши цъфтяха,
коги се назад върнаха,
вишни-череши зрееха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016