* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Израсло й дърво високо
край море, край Черно море,
и под дървото седеше
Михал, влашки чокоин.
Вида му диван стоеше,
Видо ле, бела гъркиньо,
ройно му вино служеше;
със вино чаша не пълни,
най я със сълзи долива.
Михал си Види думаше:
- Не плачи, Видо, не жали,
зорле те, Видо, не съм взел!
Помниш ли гладни години,
гладни, размирни години?
Вие бехте три сестри,
три сестри, три сирачета,
та те майка ти продаде
за една крина кукуруз
и за друга крина със жито.
Крина кукуруз - петстотин,
а крина жито - шестотин...
Вида Михалу думаше:
- Михале, влашки чокоин,
сами се в себе размисли -
немам си нийде никого,
от Бога ли съм паднала,
или от майка родена?
Ни брата, ни побратима,
ни сестра, ни посестрима...
- Таз е девета година,
как съм те, Видо, увзел,
и още девет ще се минат,
па ще те, Видо, заведа
при майка, Видо, при сестри,
та да се, Видо, видите...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016