|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
- Спиш ле, Милке, мари, събуждай се!
Турци земня презимаха -
кое старо изгубиха,
кое младо преробиха.
Останаха две дечица,
две дечица, мари, сирачета,
сирачета, мари, близначета.
Па ги вземаха, отнесоха
в честа гора лилякова.
Вързаха им до две люлки,
до две люлки, ем шарени.
Турнали ги, оставили.
Като легна темна мъгла,
та ми покри малки деца.
Пиле свири събуди ги,
гълъб гукна залъга ги,
роса роси покапа ги,
сърна мине подои ги,
ветер духна залюля ги,
слънце грейне подсуши ги.
Та растоха, порастоха,
та се взеха брат и сестра,
та подприа они гюмна.
Лютово, Пазарджишко, дн. Света Петка, Велинградско (СбНУ 50/1963,
№ 58 - "Близнаци брат и сестра се спасяват от турците"); непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|