|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изникнало ми едно ми дръвче,
среди полето, накрай морето,
я до дървото Ойда войвода,
слуга му беше Иринка робинка,
тя му слугува и му робува,
ем му налива чаша със вино,
ни я долива със ройно вино,
най га долива със бистри сълзи.
Я отговаря Ойда войвода:
- Що ми наливаш чаша със вино,
ни я доливаш със ройно вино,
най я доливаш със бистро сълзи?
Знаеш ли, Иринке, помниш робинке,
когато беше гладна година,
майка ти беше жена вдовица,
пък вие бяхти девет сирака,
че тя ва даде да ва иззимувам,
да ва иззимувам, да ва излитувам,
дорде пожълтей жълтото жито,
пък тебе даде да ми слугуваш,
да ми слугуваш, да ми робуваш,
доде побелей сивия гарван.
Суворово (Шикирли-Китай), Измаилски район, Одеска област - Украйна
(Кауфман-НПБУМ 2, № 2273 - "Майка й я дала робиня").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|