|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Ах, седнал ми е Кара-Никола,
Кара-Никола вино да пие.
Вино да пие, вино червено,
вино червено - бистра ракия.
Диван му стой Станка робиня,
Станка робиня чаша държеше,
чаша държеше - сребърна.
Ту я налива с руйно вино,
с руйно вино, с бистра ракия,
ту я налива и я допълня,
ама допълва с бистри сълзи.
Като я видя Кара-Никола,
той си на Станка тихо продума:
- Ой ми те тебе, Станке робиньо,
що сълзи рониш, чаша допълваш?
Не ми се сърди Станке на мене,
ами се сърди на твойта майка,
на твойта майка, на твоя татко,
че те продали в гладни години,
в гладни години за крина жито.
Стражица, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|