* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ябълчица цвет цветила,
цвет цветила, род родила,
на ябълка славей пее,
хем си пее и говори:
- Спиш ли, бане, събуди се,
турци земя завладеха,
млади хи поробиха,
старите хи изгориха,
само двенки останаха,
само Янкул и Янина.
Янкул беше петгодишен,
а Янина тригодишна,
в гора ходят, цветя берат;
растоха си, пораснаха,
искаха се, вземаха се.
Три години дож не легна,
само мъгли и прахове.
Родиха си мъжка рожба,
а е рожба люта змийка.
Янина на Янкул думаше:
- Ей, Янкуле, мой стопане,
я да идем на битпазар,
да си купим робинчица,
робинчица, слугинчица,
да ни бави мъжка рожба.
Янкул Янина послуша,
та отиде на битпазар,
та си купи робинчица,
робинчица, слугинчица.
Янина платно ткаше,
робинка дете люляше,
хем люляше, хем пееше:
- Нани, нани, машко дете,
не си дете като дете,
а си дете люта змийка,
че си от брат и от сестра,
робинка им стара майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016