|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изтекло е дърво край Черно море,
под дървото - зелена морава,
сред морава - бистър кладенец,
а край кладенеца - златна трапеза,
а на златна трапеза - Кара-Никола
със седемдесет и седем юнака.
Печено агне на шиш печаха,
хем го печаха, хем го ядяха,
червено вино с чаши пиеха.
Среща им стои мома Милица,
на вси юнаци вино налива,
пък със сълзи чаши долива.
Отговаря й Кара-Никола:
- Ой те теб, мома Милице,
на вси юнаци вино наливаш,
пък на войвода със сълзи,
със сълзи чаша доливаш?
Милица тихом отговаря:
- Теб, като гледам, на брата приличаш.
Брат съм имала, малък изгубила,
на лява ръка белег си има.
Запрята Кара-Никола лява ръка
и виждат белег същи.
Шумен, кв. Дивдядово (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|