|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми е дърво дафина,
дафина, черна маслина,
я под дървото зелена морава,
на моравата златна трапеза,
я на трапезата Кара-Никола,
Кара-Никола яде и пие.
Диван му стои Стайка робиня,
диван му стои, филджан налива.
Не го долива с руйно вино,
най го долива със бистри сълзи
и пак се пази да не я види Кара-Никола.
Ах, че я видя Кара-Никола,
Кара-Никола Станка думаше:
- Не съм те, Станке, ази поробил,
поробила те е твойта майка,
твойта майка и твоя тетко,
когато бяха гладни години,
когато беше крината жито,
когато беше триста гроша,
когато беше крината просо,
когато беше двеста гроша.
Руховци, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|