|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската.
Кой я миреше, кой я делеше,
кой я делеше - Михал войвода!
Дял му се падат до три робини;
първа робиня - стара майчица,
по-млада сестра за жена взема!
Че се водиха девет месеца,
че си добиха мъжка рожбица...
Че си седнала стара робиня
да си люлей мъжка рожбица,
хем го люлей, хем му пееше:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете, дъщеринино!
Как си й зачула млада царица,
отговаряше млада царица:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
да си накараш стара робиня
да си попее снощната песен,
дет я пееше на мъжка рожба!
Отгоаряше Михал войвода:
- Ой ми те тебе, стара робиньо,
да ми попееш снощната песен,
дето я пееш на мъжка рожба!
Отговаряше стара робиня:
- Ой ми те теб, Михал войвода,
аз ще я попям, - ще ме затриеш!
Отговаряше Михал войвода:
- 'Ко те затрия, да ми изсъхнат,
да ми изсъхнат и двете ръце,
да ми изтекат и двете очи!
Че е запяла стара робиня.
Че как я зачу Михал войвода,
че си наточи остри ножове,
че й отряза клетта глава.
Клетата глава й се търкаля,
сладкия език й говореше:
- Ой ми те тебе, синко Михале,
нали ти казах - ще ме затриеш!
Недей се сърди, синко Михале,
че ти да знаеш, когато беше,
когато беше сестра ти малка,
че си имаше силно мурабе,
че ний търтихме да си бягаме,
че се събрахме тази година...
Руховци, Еленско (СбНУ 10/1894, с. 70, № 1 - "Кръвосмешение").
След песента записвачът (д-р Н. Бобчев) отбелязва думите за певицата: "Таз
песен прибави на края песнопойката, и на приказка съм я чувала. Виж, дал клетва,
ама пак затрил майка си. Ама подир му изсъхнали и двете ръце и му изтекли очите"
(бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|