* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Да се провали, да се проседне,
да се проседне кипрольолу,
дето направи на Дунав моста,
та са минали всякаква вяра,
всякаква вяра, черни татари,
черни татари, руси маджари,
та поробиха жена вдовица,
жена вдовица със две дечица;
едноту й момче, другото й момиче.
Момчето му кажат челеби Михо,
я момичето назлъмджа Станка.
Момичето го дали във Цариграда,
я момчето във Дряно поле,
във Дряно поле на бяла ханамка,
да и слугува, да й робува.
Слугувал Михо, робувал Михо,
цяли ми Михо девет години,
нито засвирва, нито заигра.
Отговаряше бяла ханъмка:
- Ой Михо, челеби Михо,
стана ми Михо девет години,
нито засвирваш, нито заиграваш,
дали ти й тъжно за стара майка,
или ти мило за милна сестра?
Ти иди, Михо, във Дряно поле,
та си избери лика-прилика,
лика-прилика да се ожениш.
Че стана Михо, стана и отиде,
стана и отиде във Дряно поле,
та си избра лика-прилика,
лика-прилика, та се ожени.
Та са жувяли година време,
та са стигнали мъжка рожба.
Отговаряше незламжа Станка:
- Ой Михо, Михо, челеби Михо,
ти иди, Михо, във Цариграда,
та ми доведи стара робиня,
та да ми люля мъжката рожба.
Как я залюля, още и запява:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщерино.
Де я зачула назлъмджа Станка,
отговаряше челеби Михо:
- Ой Михо, Михо, челеби Михо,
ти иди, Михо, в Цариграда,
ти купи, Михо, вино червено,
та да упоиме стара робиня,
да ни запей снощната песна.
Стана Михо, стана и отиде,
че купи Михо вино червено,
та упили стара робиня,
та им запяла снощната песна:
- Нани ми, наню, синово дете,
синово дете, дъщерино.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016