* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Михал войвода вино пиеше,
бре, гиди, гиди, Михал войвода,
вино пиеше, вино червено
на дебел дюшек, на висок ханай.
Слуга му беше Стана робинка;
тя му налива златен долуджак -
до половин чаша със ройно вино,
от половин чаша със бистри сълзи;
хем му налива, хем го отпива,
и пак се варди да я не види...
Отде я видя Михал войвода,
Михал войвода отговаряше:
- Ой ми те тебе, Станке робинке,
оти наливаш златен долуджак,
до половин чаша със ройно вино,
от половин чаша със бистри сълзи?
Отговаря Станка робинка:
- Ой ми те тебе, Михал войвода,
бре, че знаеш ли, бре, че помниш ли
кога е било кътлък година,
че са ме дали моите братя
за шиник жито, за кило просо?
Че не бива ли жито за жито,
жито за жито, просо за просо?
Отговаря Михал войвода:
- Ой ми те тебе, Станке робинке,
че да би давал Михал войвода
жито за жито, просо за просо,
той не би имал девет робинки,
а десетата Станка робинка!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016