|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Влахинка, царюва робинка,
влахинка платно белеше
покрай ми бяла Дунава,
переше, сълзи ронеше,
че си се аскер зададе,
право при нея отиде
и на влахинка говори:
- Влахинко, бяло робинко,
що правиш тука, влахинко,
хем белеш, още хем плачеш,
нямаш ли нийде никого
да те от царя отърве?
Влакинка дума аскеру:
- Имах, аскерче, аз братец,
него го турци вземаха,
когато бяхме мънички,
те го в огъня блъснаха,
че му ръката изгориха,
на дясна ръка мален пръст,
по него ще го позная.
Че си аскерче подаде
на дясна ръка мален пръст,
че го влахинка познала.
Той я на коня преметна
и я от царя отърва.
Преображенци, Айтоско; трапезна (Николова 2006, с. 105).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|