* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Вечером се роби продавая
и у робето Елена робиня,
и при нея две мънинки деца -
едно - Янко, едно - Янинка.
Пойдоха на бели градове,
Янко остави на бели ханове,
а Янинка на бели градове.
Раснаха деца, порасная,
Янко стана момък за женитба,
па си тръгна мома да си дири.
Дека найде мома хубава,
тамо нема на рода пригода,
па тийо нема мома хубава,
па си ойде на бели ханове,
там намери мома хубава
и на рода пригода.
Отведе я дома на дворове,
отимаа мъжко дете,
па решия да иде у града София,
да цана стара измекярка,
да им гледа нино мъжко дете.
Пойдоха у града у София,
намерия си стара измекярка,
отведоха дома на дворове.
Като люляла, и му песен пеяла:
- Нани-тани, бабино внученце,
ем от сина, ем от мила щерка.
Ка е Янинка дочула,
па на Янкул потийом говори:
- Янкуле, море, Янкуле,
каква пее стара измекярка
ка го люе песен пее:
"Нани-тани, бабино внученце,
ем от сина, ем от мила щерка."
И сега он (Янкул) вика:
- Ти че идеш, дека слънце грее,
я че ида, дека слънце зайде,
да се не видуваме и не срещаме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016