* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ангелино, бре, невесто,
спиш, не спиш, разбуди се,
ако не спиш, размисли се.
Турци земя попленили,
що бе старо погубиха,
що бе младо поробиха.
Останали две дечица,
две дечица, сирачета,
сирачета - близначета,
останали в златна люлка,
никой нема да ги гледа,
нито майка, нито татко,
нито рода, ни роднина.
Пусти турци всичко попленили,
нема никой, кой да ги гледа,
нема никой, кой да ги люля,
нема никой, кой да ги баня,
нема никой, кой да ги кърми.
Вятър духа, та ги люля,
роса роси, та ги баня,
сърна мине, та ги кърме.
Та раснали, пораснали -
станал Янкул за женене,
а Янинка за годене.
Никой нема да им каже,
че са тия брат и сестра,
та се тия двата взеха,
та стигнали мъжко дете,
не е дете като дете, а е люта змия.
Янинка говори на Янкул:
- О, Янкула, добър юнак,
я си иди на мал пазар
да ми купиш робинчица
да ми гледа мъжко дете,
че не мога да работя,
нито стара, нито млада,
таман да е средна жена.
Та отиде млад Янкула,
та отиде на мал пазар,
та си купи робинчица,
нито стара, нито млада,
таман била средна жена,
като дошла и ги познала,
но нищо не им е казала.
Робинчица люля мъжко дете,
ем го люля, ем му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
синово ми е Янкулово,
керчиново ми е Янинкино!
Я, Янинка хлебец меси
и на Янкула говори:
- О, Янкула, добър юнак,
робинчица дете люля,
ем го люля, ем му пее:
"Нани, нани мъжко дете,
синово ми е Янкулово,
керчиново ми е Янинко!",
а да си я попитаме,
защо такава песна пее?
Та тогава попитали -
защо такава песна пее
и тя тогава им казала,
че е тяхна майка,
че са тия брат и сестра.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016