|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Седнал ми беше Михаил войвода,
брей гиди, гиди Михаил войвода,
на висок чардак, на дебел дюшек.
Слуга му беше Станка робинка.
Станка робинка чаши налива,
чаши налива с руйно вино,
до половин чаша с руйно вино,
от половин нагоре с бистри сълзи.
Отговаряше Михаил войвода:
- Брей, ой те тебе, Станке робинке,
защо тъй чаши наливаш,
чаши наливаш - не ги доливаш?
Най ги доливаш със бистри сълзи.
Отговаряше Станка робинка:
- Брей, ой те тебе, Михал войвода,
бре, ти знаеш ли, ти помниш ли
кога ме взема от моята майка,
от моята майка, от моя тейно,
че тогас беше кътлък година,
за кило просо - за шиник жито,
житеното зърно - алтън струваше,
а просеното - банка правеше.
Пет могили, Новозагорско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|