* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кога беше плен по земя,
Янкула го поплени'е,
г' однесо'а горна земя,
къде сънце огреваше.
Яника я поплени'е,
йе однесо'а долна земя,
къде слънце за'одвеше.
Нивна майка останала
мегю то'а църно море.
И ми расле, ми порасле,
Янкула се учинило
добър юнак за жененье,
а Яника се сторила
добра мома за мъженье;
Янкула си явна коня,
да ми шетат задин земя,
да ми барат уб'а не'ста,
не'ста лика спроти себе.
От кье сънце угреваше,
нигде мома не хареса,
ни неко'а мъжка жена,
ни неко'е вдовичище.
Туку ми пойде Янкула
къде сънце за'одвеше,
найде Яника девойка;
я посвърши и я зеде.
Стояла девет месеци,
постигнала мъжко дете,
дете како люта змия,
никако се не опълтвит
ни с лелянье, ни с държенье.
Говореше не'естата:
- А Янкула, господине!
Я излези на нов пазар
мегю то'а църно море,
та купи си робинчица,
да ми лелят мъжко дете.
Тога ми пойде Янкула,
купи стара робинчица,
я донесе во одая,
йе дадо'е мъжко дете.
С нога лелят робинчица,
с нога лелят, с уста пеит:
- Нани, нани, мое мнуче,
мнуче од сина, од кьерка!
Мнуче велит, сълзи ронит.
Начас дете ми заспало,
начас ми се опълтило.
Яника се зачудила
и излезе на свой порти,
го пречека господина,
му прикажвит и му велит:
- А Янкула, господине!
Натера я робинчица,
да попеит на детево,
начас дете ни заспало.
И Янкула си велеше:
- А егиди, робинчице!
Залеляй го мъжко дете,
залеляй го и запеи,
как' прегье, що си пеала.
Та залеля мъжко дете:
- Нани, нани, мое мнуче,
мнуче од сина, од кьерка!
Мнуче велит, сълзи ронит.
- А егиди стара робинчице!
Защо таква песма пеиш?
Къд' сме нашле брат и сестра?
Тога велит робинчица:
- Аль знаеш, Янко, паметвиш,
кога беше плен по земя,
Янкула го поплени'е,
г' однесо'е горна земя,
къде сънце ми угревят;
Яника я поплени'е,
йе однесо'е долна земя,
къде сънце ми за'одвит,
ваша майка останала
мегю то'а църно море.
Янкула си явна коня,
как' израсте, и порасте,
да ми шетат задин земя,
къде сънце за'одвеше,
наи'де Яника девойка;
я посвърши и я зеде.
мъжко дете си добиле
ме купи'е робинчица,
да им лелям мъжко дете.
Тога си се разпозна'е
и милно се прегърна'е.
И Янкула си опитвиш
нейдзината мила майка:
- Що чиниме мъжко дете?
- Зейте си остри секири,
наберете суви дърва,
завалите силен огън,
та гла'а пресечете му
и трупот изгорите му.
Така му стори'е нему.
А Янкула мило брате,
оста'и своя невеста
и я стори мила сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016