|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсналу ми дърво дафина,
дърво дафина, дърво маслина,
пораснало ми сред Черно море,
върши вършило до синьо небе, (2) мъри,
клони клонило до черна земя.
Под дърво седи Видул войвода,
диван му стои Янка робинка,
във ръце държи гърне със вино
и си налива чаша със вино,
ни я долива със руйно вино, (2)
ем я доливаше със бистру сълзи.
Отговаряше Видул войвода:
- Ой ми те тебе, Янке робинке,
що ни доливаш чаша със вино,
че я доливаш със дребно сълзи,
дали си гола, али си боса.
Отговаряше Янка робинка:
- Ой ми те й тебе, Видул войвода,
как да не плача, как да ни тъжа,
като съм гола, гола хем боса,
гола хем боса, хем гологлава.
Огородное, Болградски район, Одеска област - Украйна; сватбена
- когато сватбарите излезнат на улицата (Кауфман-НПБУМ 1, № 596 - "Видул
войвода и Янка робиня").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|