* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Седнал ми беше Михал войвода
под висок чардак, на дебел дюшек,
слугар му беше Станка робинка,
Станка робинка, Влашка влагинка.
Станка робинка вино налива,
вино налива и долива,
до половин чаша с руйно вино,
от половин нагоре с бистри сълзи.
Отговаря Михал войвода:
- Оти тъй, Станке, вино наливаш,
вино наливаш и доливаш,
до половин чаша с руйно вино,
от половин нагоре с бистри сълзи?
Отговаря Станка робинка:
- Знаеш ли, Михале, помниш ли,
когато беше кътлък година,
кътлък година и зла зима,
кога ме дадоха мойте братя
за шиник жито, за кило просо?
Просото беше жълти жълтици,
житото беше бели бишлици.
Не бива ли, Михале, да се върне
жито за жито, просо за просо?
Отговаря Михал войвода:
- Ако беше връщал Михал войвода
жито за жито, просо за просо,
не ще би имал Михал войвода
девет робинки, влашки влагинки,
десетата е Станка робинка.
Ой те тебе, Михал войвода,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016