|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми е дърво високо,
доле далеко край Чърно море;
лискьето му пегя широко,
пегя широко, все посребрено,
клоньето му до чърна земля.
Под него седят девет делии,
при делиите Стана робиня,
диван стоеше, с ракия служи,
сълзи рони, филджан допълня.
Делиите думат, Стани говорят:
- Не пачи, Стано, не жали, Стано,
не сме те, Стано, ние робили -
ми са те робили баща и майка!...
Малорад, Врачанско; сватбена, когато тръгват за дома на момата
(Маринов, Д. Жива старина. Етнографическо (фолклорно) списанаие. Книга ІІІ. Семейният
живот на народа в Западна България (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско,
Оряховско, Врачанско). Русе, 1892, с. 86; =Маринов 2/1984, с. 433, № 7); пегя
- педя; ми, от ами - но.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|