* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Кога е било робство,
кога са били години,
всичките хора са бягали,
бягали и се криели.
Йорданка, клета вдовица,
с две ми малки дечица,
и тя е бягала,
с двете си дечица,
и двете ги е хвърлила,
чужди хора ги вземали,
вземали и отгледали.
Когато станали големи,
големи за женене,
един в друг се влюбили,
влюбили и се взели,
взели, без да се знаят.
Едно дете родили.
Като се дете родило,
ревнало, та не млъкнало,
стара слугиня взели.
Слугиня, черна робиня,
тя си детето люшкала,
люшкала и му пеела:
- Нани ми, нани, Иванчо,
братов и сестрин.
Като я чула булката,
тя казала на Стоян:
- Любе Стояне, Стояне,
нашата черна робиня,
снощи си дете люшкаше,
люшкаше и му пееше:
"Нани ми, дете, нани ми,
братов и сестрин."
Попитай си ти слугиня,
слугиня, черна робиня, (2)
защо е така пеела.
Вечерта, като се стъмнило,
вечеря си вечеряли,
Стоян на робиня продума:
- Я ми детето приспивай,
приспивай, песен ти изпей,
дето снощи я пееше!
Робинята каза на Стоян:
- Синко Стояне, Стояне,
и ти ми, щерко Петрано,
вие сте ми брат и сестра.
Когато бягахме,
майка ви, чедо, хвърлила,
вие сте се двама взели,
мене слугиня взели.
Стоян на Петрана продума:
- Ние ще бъдем брат и сестра,
и детето ни брат остава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016