* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

- Ей, Янкула, ле, млад Янкула,
ей ,Янкула, млад Янкула,
пиян ле си, трезвен ле си, (2)
яко спиеш, стани ми горе.
Турци земя поплениха,
що е старо, погубиха,
що е младо, полюбиха,
дребни деца изсекоха.
Останале си две дечица,
две дечица, млечничета,
Янко, мари, и Янинка,
под корито похлупени.
Та раснали, пораснали,
станал Янко за главене,
па Янинка за женене.
Искале се, па се зеле.
Дал им Господ мъжко дете.
Не е дете кат децата,
туку си е люта змия.
Отговаря Янинчица:
- Ей, Янкула, млад Янкула,
я си иди на нов пазар,
на нов пазар, на Дойрена,
да си купиш робинчица,
да ни гледа мъжко дете.
Ошел Янко, та откупил,
та откупил робинчица.
Кога беше утре рано,
отшел Янко на оране,
джан Янинка на ткаяне.
Останала робинчица
да им гледа мъжко дете.
Кат люляла, и пеяла:
- Нани ми, люли, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
от кьерка ми, от Янинка.
Дошел Янко от оране,
па му Янка отговаря:
- Ей, Янкула, млад Янкула,
како пее робинчица:
"Нани ми, люли, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
от кьерка ми, от Янинка."
Живи са се прегърнале,
мъртви са се разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016