* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Бог да убие Змейова мама,
Змейова мама и Богданова,
че построили мост на морето,
мост на морето, стълба в небето,
че е добила дор две дечица,
че ги е дала твърде далеко.
Едното дала във Дряно поле,
другото дала във Цариграда.
Расли, порасли, че са вземали,
че са вземали, знайни, незнайни,
че са добили мъжка си рожба,
мъжка си рожба - челеби Марко.
Потърсил Марко стара робиня,
стара робиня, стара слугиня,
потърсил и я намерил.
Кат го люляла песен му пяла:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщерино.
Отде я зачу челеби Марко,
че отговори той на робиня:
- Я, ой те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, стара слугиньо,
я ми попей снощната песен,
снощната песен "Авшам авасъ".
Тя викнала, че е запяла,
като запяла и заплакала:
- Нани ми, нани синово дете,
синово и дъщерино.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016