* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Дърво бука род родило,
от рожба се покръшило,
на две стебла три ябълки,
на третьото славер стои,
славер стои, песен пое,
на песента наричаше:
- Чуйте, старо, чуйте, младо,
турци земя кье попленат,
що би старо кье погубят,
що би на заман кье попленат,
що би дете кье подгазят!
Още рече славер пиле,
още рече, не изрече,
турци земя поплениха,
що би старо погубиха,
що би младо заробиха,
що би дете подгазиа.
Останали две дечица,
едното Янкул, друго Яна;
Янкул беше три месеци,
Яна беше три години.
Па раснаха, пораснаха,
паднали са за женене.
Па еле са луди-млади, аджамии,
сискаа се, вземаа се.
Водиха се три години,
три години невенчани.
Три години дъжд не хвана,
по полето туку мъгли,
туку мъгли и прахове,
по планина туку слани,
туку слани и градове.
Па се никой не досеща,
бре, до що е, до къде е!
Проговори Янинчица:
- Ей, Янкуле, мой стопанине,
айде д' идем у селото,
у селото у църквица,
у църквица Мариица,
тамо да се венчаваме. -
Па ойдоха в една църква,
па влезнаха у църквата:
поповето онемели,
гячетата ослепели.
Едно младо игуменче,
едвай оно отговаря:
- Ей, виека, луди-млади,
да не сте си нещо рода,
нещо рода, поморлива? -
Проговори Янинчица:
- Та и ние не знаеме,
маленки сме попленени,
турци са не попленили! -
Поповете продумаха,
гячетата прогледнаа.
Венчаа ги у църквата.
Па станаха, кренаа си.
Па сдобиа мъжко дете,
не е дете като дете,
но е дете люта змия.
Проговори Янинчица:
- Ей Янкула, мой стопане,
я иди си на нов пазар,
та си купи робинчица,
нито стара, нито млада,
туку гледай средна жена,
да ни люла мъжко дете,
да го люла, да го бана. -
Ойде Янкул на нов пазар,
та й купи робинчица,
не е стара, не е млада,
туку си е средна жена,
а я купи, доведе я.
Ойде Янкул на оране.
Янинчица платно ткае,
робинчица дете люла;
сос ръце им памук преде,
сос нога им дете люла,
сос уста им песен пое:
- Люли, нани, мъжко дете,
от моите две дечица,
синово ми, щерчино ми! -
Дочула я Янинчица.
Дойде Янкул от оране,
Янинчица говореше:
- Е Янкула, първо любе,
Какво пое робинчица;
сос нога ни дете люла,
със ръце ни памук преде:
"Люли, нани, мъжко дете,
щерчино ми, синово ми!" -
Кога са се допитали -
робинчица стара макя,
Янинчица и Янкула,
те са били брат и сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016