|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Стоян Дафинка продума:
- Либе Дафино, Дафино,
кога се в къщи завърна,
все те жална заварям.
Дали си пари немаме,
дали си рожба немаме,
дали си къща немаме?
Дафинка дума Стояна:
- Либе Стояне, Стояне,
всичко си, либе, имаме,
само си рода нямаме,
ни от тебе, ни от мене.
Стоян Дафинке продума:
- Либе Дафино, Дафино,
утре на пазар ще ида,
някоя жена да доведа,
самотна ти да не си ми.
Кога ми било сутринта,
Стоян на пазар отиде.
Като из пазара вървеше,
гърбава бабичка срещна
и на бабичка продума:
- Я хайде, бабо, я хайде,
в дома да те заведа,
при моята мила Дафинка,
детенце да ми гледате.
Бабичка със Стоян тръгна.
Като в дома отидоха,
бабичка при дете влезна.
Стоян на лов си отиде.
Дафина двора метеше,
че се Дафина повслуша,
бабичка дете пееше,
кат' люлката люлееше
и на детенце думаше:
- Нани ми, нани, Богданчо,
от сина и от дъщеря.
Когато бяха мънички,
тогава мене ме турчин
и двете деца си носех.
Турчин на мене продума:
"Хвърляй си, булка, децата,
че им отрежи главата!"
И я ги, мамо, оставих,
под едно дърво сенчесто.
Чужди ги хора гледали,
чужди ги хора женили.
Нани ми, нани, Богданчо,
от сина и от дъщеря!
Като Дафинка изслуша
и си метлата остави,
Стоян на порта причака.
Е, че се Стоян зададе.
Дафинка Стояну дума:
- Либе Стояне, Стояне,
я ела, либе, да чуеш,
бабичка каква песен пее.
Че до прозорец пристигна,
Стоян си песен изслуша.
Че си в стаята влезнали,
Стоян бабичка продума:
- Ти ли си нашата майчица?
Дай ми ръка да ти целуна
и прошка да си вземаме.
Остани, мамо, при нея
детето да отгледате.
Аз ще в манастир да ида,
грехове да си изплатя.
Лазарово, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|