* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
че са й мирила мало ни много,
мало ни много, седем години,
Кой я размири, кой я раздаде?
Че я размири, Михал войвода,
ем я размири, ем я раздаде,
че и поробил майка й дъщеря,
майката взели стара робиня,
я дъщеря й више гъркиня.
Че са й минало мало ни много,
мало ни много, една година,
че си добила мъжка рожбица,
че я турили златна люлчица,
че го люляла стара робиня,
ем го и люляла, ем му е пяла:
- Нани ми, нани, синово чедо,
синово чедо и дъщереино!
Де да я зачу Михал войводо,
отговарящи Михал войводо:
- Мар, я ми запой снощната песин,
дето я поя на моигу синка.
Дордето издума Михал войвода,
дордето издума таз чудна дума,
че и залитало, че и затрещяло,
от синьо небе кървав дъжд лити,
от черна земя син пламък гори.
Тогизка позна Михал войвода,
дето майка му - стара робиня,
яла сестра му - више гъркиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016