* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Видо, Видо, кара Видо!
Вида седи всреди море,
всреди море на бял камък,
и си седи и писува
как ще стане, що ще стане:
"От турчища мор ще дойде,
по кауре плен ще пленят!"
Още рече, не изрече,
издойдоха арапите,
арапите с арапките,
що бя старо, погубиха,
що бя младо, поробиха,
та плениха, що плениха,
и робиха, що робиха
мало й много - три години.
Останаха две дечица,
две дечица сирачета,
сирачета, близначета -
ой Янинка във плянинки,
пък Никола във люлчица.
Та са расли и порасли,
та се двете тея взели.
Изтекоха мъжко дете,
не е дете като дете,
ами си е люта змия.
Никола й вели, дума:
- Мар Янинке, първо любе,
я ще ида на пазаря,
на пазаря на Дбляня,
кажи, кажи що да купя!
- Бре Никола, първо любе,
купи си ми стара вая,
да ми вая мъжко дете!
Той отиде на пазаря
и докара стара вая.
Стара вая дете вае,
дете вае и му пее:
- Нани, нани, мъжко дете,
от Янинка, моя кьерка,
от Никола, моя сина!
Зачула я е Янинка,
на Никола вели, дума:
- Бре, Никола, първо любе,
я запри се на вратата
да послушаш стара вая
как си вае мъжко дете,
как му вае, как му пее!
- Мар, Янинке, първо любе,
ний сме били брат и сестра,
пък сме станали мъж и жена!
Двата да се разделиме -
ти да тръгнеш към огрева,
я ще тръгна към захода,
двата да се не срещаме,
не срещаме, не виждаме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016