|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми е дърво високо
край Черно море, на равно поле,
а под дървото трева зелена,
на тревата златна софра,
а софрата печено агне,
печено агне и руйно вино,
а при софрата Кара-Никола.
Той си ядеше, той си пиеше
печено агне и руйно вино.
Станка робиня диван му седи,
диван му седи, чаша държи,
чаша държи, вино залива.
Не я долива с руйно вино,
най я долива със бистро сълзи.
Кара-Никола Станке думаше:
- Ой ми те тебе, Станке робиньо,
защо проливаш тез бистри сълзи?
Станка робиня тихо продума:
- Ой ми те тебе, Кара-Никола,
като ме питаш, аз да ти кажа,
защо проливам тез бистри сълзи.
Като съм тръгнала и съм заминала
дете във люлка, кой ще ми го кърми,
кой ще го кърми, кой ще го къпе?
Затуй проливам тез бистри сълзи.
Кипилово, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|