* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Изтекло е дърво дафина,
дърво дафина, черна маслина,
ах, изтекло е сред Черно море,
сред Черно море на ситен пясък,
върши вършило до синьо небе,
клони клонило до черна земя.
И под дървото яде и пие
Кара-Николчо с Цанка робинка.
Кара-Николчо яде и пие,
Цанка робинка диван му стои,
диван му стои, вино залива,
вино залива със филджан мерджан.
Че не долива с вино червено,
най го долива сълзи горещи.
Кара-Николчо Цанки думаше:
- Бре, ой те тебе, Цанке робинке,
Цанке робинке, моя слугинке,
кат диван седиш, вино заливаш,
вино заливаш със филджан мерджан,
що не доливаш с вино червено,
най го доливаш сълзи горещи?
Белки те, Цанке, аз роб направих?
Тя те продаде, Цанке, мама ти,
когато беше, Цанке, зла зима,
зла зима, Цанке, гладна година.
Тя те продаде, Цанке, мама ти
за едно кило бяла пшеница,
за едно бухче, Цанке, бял памук.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016