|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се Влашката земя
и още султан бейлийската,
че кой я мереше, че кой я шереше?
Михал войвода я мереше и шереше.
На всеки даде по една робиня,
себе си взема дор две робини -
едната млада, едната стара.
Живели са малко и много,
мъжко са дете добили,
кръстили са го малък Иванчо.
Люляла го й стара робиня,
хем го й люляла, хем му е пяла:
- Нани ми, нани, малък Иванчо,
синово дете и дъщерино.
Де я зачула млада робиня,
че я обади на Михал войвода.
Говореше Михал войвода:
- Ой те бе тебе, стара робиньо,
я да ми попейш снощната песен,
дет я пя на малък Иванчо.
Че викнала стара робиня,
хем запяла, хем заплакала:
- Нани ми, нани, малък Иванчо,
синово дете и дъщерино!
Жегларци, Тервелско; коледна - на момче (Попов, Ж. Жегларци,
Орляк, Зърнево и околността. С., 1972, с. 217).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|