|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се Влашка земя,
Влашката земя и Богданската,
размирила се, роби робили
и поробили една вдовица,
една вдовица с две дечица -
хубава Станка и гюзелджа Михо.
Завели са ги да ги продават -
Станка продали в Дряно поле
за двеста кеси бели грошове,
Михо продали във Цариграда
за триста кеси жълти алтъни.
Че са й малко и много,
малко и много двайсе години,
че тръгна Михо лика да търси,
лика прилика да се ожени.
Нийде си Михо лика не найде,
най си намери във Дряно поле,
във Дряно поле бяла кадъна,
бяла кадъна с българско име,
българско име - хубава Станка.
Как са видели, харесали се,
харесали са и са годили,
и са годили, сватба вдигнали.
Мина се малко, една година
една година и половина,
намери са им мъжка рожбица.
Отговаряше хубава Станка:
- Бре, ой те тебе, гюзелджа Михо,
я иди, иди на Узунджово,
на Узунджово на панаиря,
та си откупи стара робиня,
тя да ни гледа мъжката рожба. -
Гюзелджа Михо той си отиде
на Узунджово на панаиря,
та си откупи стара робиня,
как я откупи и я доведе.
Стара робиня като е дошла,
като е дошла и ги познала.
Окъпала им мъжката рожба,
окъпала го и го повила,
и го повила, в люлка турила,
залюляла го, пясен му запя:
- Нанни ми, нанни синово дете,
синово дете и дъщеринино! -
Като зачу хубава Станка…
Късно станало, Михо си дойде,
Михо си дойде от дюкяните,
отговаряше хубава Станка:
- Бре, ой те тебе, гюзелджа Михо,
Гюзелджа Михо, пръвна пръвнино,
я накарай си стара робиня
да ти залюлей мъжката рожба
и да му запей снощната песен. -
Отговаряше гюзелджа Михо:
- Мор, ой те тебе, стара робиньо,
да ми залюлееш мъжката рожба
и да ми запееш снощната песен! -
Стара робиня сълзи порони,
дете залюля, песен му запя:
- Нанни ми, нанни синово дете,
синово дете и дъщеринино! -
Гюзелджа Михо той си излезе,
ой си излезе, вкъщи не влезе,
най си отиде на темницата,
на темницата при темничаря:
- Бре, ой те тебе, темничерино,
отключи, джанъм, темни темници,
аз да се хвърля в темни темници,
дано ми Господ грехове прости,
че аз не знаех, че сестра водя!
неуточнено, Ямболско; зап. в Болград, Бесарабия - Украйна (Янков,
№ 23 - "Робиня вдовица"; =БНТ 3/1961, с. 200 - "Размирила се Влашката
земя"; =БНПП 3, с. 272 - "Брат и сестра - съпрузи, майка им - робиня";
=Бояджиева-ДДБЙ 1989, с. 93 - "Брат и сестра - съпрузи, майка им - робиня").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|