* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Плен попленили, роб поробили,
поробили са челеби Михо,
челеби Михо телци да пасе,
стара му мама, стара робиня,
милна му сестра, млада робиня.
Девет години тилците пасъл,
запаса Михо кимер на кръста,
че тръгна Михо лика да търси.
Намерял буше отвъд Дунава,
отвъд Дунава сестра си Стана,
че си добила мъжка рожбица,
че тръгна Михо бая да търси,
намерил беше отвъд Дунава
стара робиня, милата си майка.
Че седна баба дете да люля,
че го залюля и му запяла
- Да наниш, люлю, синово дете,
синово дете и дъщерино!
Челеби Михо на чардак седи,
на чардак седи, песента слуша,
че си отиде при стара робиня:
- Запей ми, бабо, снощната песня,
дето га пейше на мъжко дете!
Отговаряше стара робиня:
- Же га запея, ама жа ме убийш!
- Запей га, бабо, я ти е глава,
я ти е глава, я ми е сабя!
И й отряза сурата глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016