* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Марко, млади Марко!
Марко граде нова църква,
градил, градил, соградил га,
шарил, шарил, нашарйл га,
седнал Марко да почине
зад къщата в градината,
в градината под поната.
На поната славей стои,
в уста държи бела книга,
с уста гукна, с криле трепна,
изпусна си бела книга.
Паднала е на Маркови,
на Маркови тенки скута,
вземал га е млади Марко,
книга чете, съзи рони.
Догледа го стара майка,
та на Марко говореше:
- Е бре Марко, мили сино,
като четеш бела книга,
защо рониш дробни съзи?
Я Марко й говореше:
- Ой ле мале, стара мале,
турци земня кье попленят,
ще е старо, кье погубят,
ще е средно, кье заробят,
ще е младо, кье залюбят.
Още рече, не отрече,
турци земня попленили,
ще е старо погубили,
ще е средно, заробили,
ще е младо, залюбили.
Останали две дечинка,
сирачета, близначета,
Джан Янинка и Янкула,
и без майка, и без татко.
Вземал ги е един ага,
изгледа ги, порасна ги,
ожени ги един за друг.
Водили се три години,
добили са мъжко дете,
не е дете като дете,
току си е люта змия.
Отговори Джан Янинка:
- Е, Янкула, първо либе,
я си иди на нов пазар,
откупай си робинчица,
робинчица за дечица,
да ни мае мъжко дете!
Па е ойдел млад Янкула,
па е ойдел на нов пазар,
откупил си робинчица,
робинчица за дечица,
ни дип млада, ни дип стара,
гледал да е средна жена.
Докарал га на дома му,
подали й мъжко дете
да го люля, да го мае.
Залюля го робинчица,
залюля го, запея му:
- Нани ми, нуни, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
от кьерка ми, от Янинка!
Дочула га Джан Янинка,
на Янкула говореше:
- Ей, Янкуло, първо любе,
заслушай се в робинчица,
в робинчица, дека пее!
Заслушал се млад Янкула,
дека пее робинчица:
- Нани ми, нуни, мъжко дете,
от сино ми, от Янкула,
от кьерка ми, от Янинка!
Като дочул млад Янкула,
живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016