|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изтекло ми е дърво високо,
ой, Коледо ле, мой Коледо ле,
дърво високо и столовато.
Върховете му - до синьо небе,
корените му - до бели Дунав.
Под дърво лежи Михаил войвода,
до него стои Стана робиня.
Вино, ракия Стана налива,
чашите Стана не си долива,
а със сълзи си ги Стана долива.
Михаил на Стана тихо говори:
- Защо си, Стано, чаши не пълниш,
ами ги, Стано, със сълзи доливаш?
Дали съм те теб насила взел?
Баща ти те теб скъпо продаде -
за една крина жълти жълтици!
Горник, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|