|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изтекло ми е дърво високо,
ой, Коладо ле, мой Коладо,
дърво високо и столовато,
клоните му в синьо небе,
корените му в Бели Дунав,
под дърво лежи Михал войвода,
до Михал - Стана робиня,
тя на Михал си тихом слугува,
вино и ракия Стана долива,
чашите Стана не ги долива,
с дребни ги сълзи долива.
Михал на Стана тихом продума:
- Защо плачеш, Стано, черна робиньо,
не съм те, Стано, насила вземал,
баща ти те на мен продаде,
за крина просо, за чирек жито,
коги беха гладни години,
за да изхрани девет синковци,
девет синковци, все твои братлета!
Горник, Луковитско; коледна - на стопанката (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|