|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Стано, Стано, хубава Стано,
чуена Стано, до цар чуена,
до цар чуена, до цар хвалена.
Отде те зачу бостанджи Михо,
та те поиска - дадоха му те,
дадоха му те, огодиха те,
огодиха те, ожениха те.
Биде, що биде, една година,
че даде Господ малко детенце,
малко детенце, първо момченце,
лично, прилично - със една нога,
със една нога, със една ръка.
Че си ми Михо Стани друмоне:
- Ой, Стано, Стано, хубава Стано,
аз ще да пода на град на пазар,
ръчай, поръчай що да ти купя?
- Купи ми, купи стара робинка,
да ми люлей малкото дете.
Ой, Михо, Михо, ти мое любе,
хем дано се лаха я твоя майка,
я твоя майка, я моя майка...
Че хи си купи стара робинка
да хи си люлей малкото дете.
Че хи си Михо Стани друмоне:
- Ой, Стано, Стано, ти мое любе,
люлей ли ти малкото дете?
- Люлей, Михо, и песня пее:
"Нани ми, кутьо, синово дете,
синово дете и дъщеринино,
лично, прилично - със една нога,
със една нога и с една ръка!...
Габрово, Скеченска кааза, Ксантийско - Гърция (Родопски напредък,
год. ІХ, 1911-1912, кн. 1 (септ. 1911), с. 26, № 1 - "Брат и сестра - мъж
и жена"); друмоне, отрумоня, т.е. отговаря; лаха - случи; кутьо - съвсем
малко дете, което се нуждае от чужда помощ, навярно от глагола "кутя"
- 'гледам, отглеждам'.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|